Магнити
Диспрозий се използва в магнитни материали, когато е необходим силен, стабилен или устойчив на температура магнетизъм.
Диспрозий е химичен елемент с атомен номер 66 (Dy), разположен в период 6, група — и блок f. Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Електронната конфигурация е [Xe] 4f10 6s2.
Лантанидите се характеризират със запълване на подобвивката 4f. В химията им често доминира степента на окисление +3, а частично запълнените f орбитали придават на много от тях полезни магнитни и оптични свойства.
Тъй като 4f електроните са сравнително екранирани, съседните лантаниди имат много сходно химично поведение. Затова разделянето им един от друг е значително по-трудно от разделянето на елементи от различни основни групи.
Лантанидите най-често се срещат като йони с заряд +3 в оксиди, халогениди и координационни съединения. Съединенията им често имат много сходна химия, а разликите във f-електронната структура пораждат характерни магнитни и луминесцентни свойства.
Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Посочената плътност е 8.54 g/cm³. Температурата на топене е 1 683 K (1 410 °C). Температурата на кипене е 2 840 K (2 567 °C). Налягането, чистотата и кристалната структура могат да променят измерените физични свойства.
На практика диспрозий се среща в приложения като Магнити, Лазери и Ядрени реактори.
Диспрозий се използва в магнитни материали, когато е необходим силен, стабилен или устойчив на температура магнетизъм.
Диспрозий се използва в лазерни среди, оптични компоненти или за генериране на светлина с определена дължина на вълната.
Диспрозий се използва в реакторни материали, горива, системи за контрол на неутрони или специализирани ядрени системи според изотопа и химичната форма.
Диспрозий е в период 6. В показаната последователност на f блока той се намира между terbium и holmium. Тази последователност позволява пряко сравнение със съседните елементи от f блока.
Стойностите се отнасят за елемента или за неутралния атом, когато това е приложимо. Физичните данни могат да зависят от алотропната форма, налягането и условията на измерване.
Откриването на диспрозий се свързва с Lecoq de Boisbaudran. Разпознаването на елемента, изолирането на чиста проба и определянето на съвременния му атомен номер не е задължително да са станали едновременно.
Стандартната атомна маса е 162.500(1). Тази стойност се отнася за изотопния състав на естествен земен материал, а не за масата на един конкретен атом.
Диспрозий има поне един стабилен изотоп. Различните изотопи имат еднакъв брой протони и затова принадлежат към един и същ химичен елемент, но се различават по броя на неутроните и атомната маса.
Рисковете, свързани с диспрозий, зависят от химичната форма, дозата и пътя на експозиция. Чистият елемент, неговите йони и съединения могат да имат много различни биологични и екологични ефекти, затова данните за безопасност трябва да се проверяват за конкретното използвано вещество.