Металургия и стомана
Желязо се използва при производството на желязо и стомана като легиращ елемент, помощно средство при рафиниране или част от химичните процеси за получаване на метал от руда.
Желязо е химичен елемент с атомен номер 26 (Fe), разположен в период 4, група 8 и блок d. Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Електронната конфигурация е [Ar] 3d6 4s2.
d подобвивката участва в химията на желязо. Преходните метали могат да използват в химичните връзки електрони с близки енергии, затова променливите степени на окисление, координационните съединения и каталитичното поведение са характерни за d блока.
Електронната конфигурация [Ar] 3d6 4s2 трябва да се разглежда заедно със степента на окисление в съединението: отнемането на електрони променя запълването на d орбиталите и може да повлияе на цвета, магнетизма, химичното свързване и реактивността.
За желязо важни химични форми са металът и неговите сплави, оксиди, халогениди и координационни съединения. Променливите степени на окисление са чести, защото s и d електроните имат близки енергии, а лигандите около металния йон могат силно да променят цвета, магнетизма и реактивността.
Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Посочената плътност е 7.874 g/cm³. Температурата на топене е 1 811 K (1 538 °C). Температурата на кипене е 3 134 K (2 861 °C). Налягането, чистотата и кристалната структура могат да променят измерените физични свойства.
Желязото се използва главно чрез стомани и чугуни в строителството, транспорта, машините и инструментите. В биологията железните йони са важни компоненти на белтъци като хемоглобина, който пренася кислород в кръвта.
Желязо се използва при производството на желязо и стомана като легиращ елемент, помощно средство при рафиниране или част от химичните процеси за получаване на метал от руда.
Повечето конструкционни приложения на желязо всъщност са приложения на стоманата: греди, армировка, мостове, превозни средства и машини разчитат на сплави на основата на желязо за якост и жилавост.
Желязо е незаменим компонент на хемоглобина и на много ензими, които пренасят електрони или участват в клетъчния метаболизъм.
Желязо е в период 4 и група 8. В показаната област той се намира между манган и кобалт в същия период; рутений е непосредствено под него в същата група. Тези позиции позволяват сравнение на атомния размер, йонизационната енергия и химичното свързване със съседните елементи.
Стойностите се отнасят за елемента или за неутралния атом, когато това е приложимо. Физичните данни могат да зависят от алотропната форма, налягането и условията на измерване.
Желязото се използва от древността, много преди съвременната химия. Ранната употреба на материали, съдържащи желязо, химичното идентифициране на елемента и по-късното му определяне чрез атомния номер са отделни етапи.
Стандартната атомна маса е 55.845(2). Тази стойност се отнася за изотопния състав на естествен земен материал, а не за масата на един конкретен атом.
Желязо има поне един стабилен изотоп. Различните изотопи имат еднакъв брой протони и затова принадлежат към един и същ химичен елемент, но се различават по броя на неутроните и атомната маса.
Рисковете, свързани с желязо, зависят от химичната форма, дозата и пътя на експозиция. Чистият елемент, неговите йони и съединения могат да имат много различни биологични и екологични ефекти, затова данните за безопасност трябва да се проверяват за конкретното използвано вещество.