Светодиоди
Итрий се използва в полупроводникови съединения, които излъчват светлина при рекомбинация на носители на заряд.
Итрий е химичен елемент с атомен номер 39 (Y), разположен в период 5, група 3 и блок d. Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Електронната конфигурация е [Kr] 4d1 5s2.
d подобвивката участва в химията на итрий. Преходните метали могат да използват в химичните връзки електрони с близки енергии, затова променливите степени на окисление, координационните съединения и каталитичното поведение са характерни за d блока.
Електронната конфигурация [Kr] 4d1 5s2 трябва да се разглежда заедно със степента на окисление в съединението: отнемането на електрони променя запълването на d орбиталите и може да повлияе на цвета, магнетизма, химичното свързване и реактивността.
За итрий важни химични форми са металът и неговите сплави, оксиди, халогениди и координационни съединения. Променливите степени на окисление са чести, защото s и d електроните имат близки енергии, а лигандите около металния йон могат силно да променят цвета, магнетизма и реактивността.
Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Посочената плътност е 4.472 g/cm³. Температурата на топене е 1 795 K (1 522 °C). Температурата на кипене е 3 203 K (2 930 °C). Налягането, чистотата и кристалната структура могат да променят измерените физични свойства.
На практика итрий се среща в приложения като Светодиоди, Лазери и Керамика.
Итрий се използва в полупроводникови съединения, които излъчват светлина при рекомбинация на носители на заряд.
Итрий се използва в лазерни среди, оптични компоненти или за генериране на светлина с определена дължина на вълната.
Итрий се използва в керамични съединения, подбрани заради топлоустойчивостта, твърдостта, електричните свойства или цвета.
Итрий е в период 5 и група 3. В показаната област той се намира между стронций и цирконий в същия период; скандий е непосредствено над него в същата група. Тези позиции позволяват сравнение на атомния размер, йонизационната енергия и химичното свързване със съседните елементи.
Стойностите се отнасят за елемента или за неутралния атом, когато това е приложимо. Физичните данни могат да зависят от алотропната форма, налягането и условията на измерване.
Откриването на итрий се свързва с Johan Gadolin. Разпознаването на елемента, изолирането на чиста проба и определянето на съвременния му атомен номер не е задължително да са станали едновременно.
Стандартната атомна маса е 88.905838(2). Тази стойност се отнася за изотопния състав на естествен земен материал, а не за масата на един конкретен атом.
Итрий има поне един стабилен изотоп. Различните изотопи имат еднакъв брой протони и затова принадлежат към един и същ химичен елемент, но се различават по броя на неутроните и атомната маса.
Рисковете, свързани с итрий, зависят от химичната форма, дозата и пътя на експозиция. Чистият елемент, неговите йони и съединения могат да имат много различни биологични и екологични ефекти, затова данните за безопасност трябва да се проверяват за конкретното използвано вещество.