Вода и химия на живота
Водород е част от водата и от въглеродно-водородния скелет, който се среща навсякъде в биологичната химия.
Водород е химичен елемент с атомен номер 1 (H), разположен в период 1, група 1 и блок s. Референтното агрегатно състояние при стайна температура е газообразно. Електронната конфигурация е 1s1.
Водородът има един електрон и няма вътрешна електронна обвивка. Той може да сподели този електрон в ковалентна връзка, да го отдаде и да образува H⁺ при силно йонизиращи условия или да приеме електрон и да образува хидрид H⁻ в подходящи съединения. Тази гъвкавост обяснява присъствието на водорода във водата, киселините, въглеводородите и много биологични молекули.
Конфигурацията 1s¹ прави водорода специален случай в периодичната система. Той е поставен над група 1, защото има един валентен електрон, но химията му не е просто химия на алкален метал.
Елементарният водород обикновено се среща като молекули H₂. В съединенията участва във вода, въглеводороди, киселини, метални хидриди и безброй органични молекули. Степента му на окисление може да бъде +1, 0 или −1 според партньора в химичната връзка.
Референтното агрегатно състояние при стайна температура е газообразно. Посочената плътност е 0.0899 g/L. Температурата на топене е 13.84 K (-259.3 °C). Температурата на кипене е 20.27 K (-252.9 °C). Налягането, чистотата и кристалната структура могат да променят измерените физични свойства.
На Земята водородът се среща главно в съединения като водата и органичните молекули. Промишленият водород се използва за производство на амоняк, при рафиниране на нефт и като енергиен носител, включително в горивни клетки.
Водород е част от водата и от въглеродно-водородния скелет, който се среща навсякъде в биологичната химия.
Водород е суровина за производство на амоняк, който след това се използва за получаване на много азотни торове.
Водород се използва в каталитични и хидрогениращи процеси за отстраняване на примеси и подобряване на горивата.
Водород е в период 1 и група 1. В показаната област литий е непосредствено под него в същата група. Тези позиции позволяват сравнение на атомния размер, йонизационната енергия и химичното свързване със съседните елементи.
Стойностите се отнасят за елемента или за неутралния атом, когато това е приложимо. Физичните данни могат да зависят от алотропната форма, налягането и условията на измерване.
Откриването на водород се свързва с Henry Cavendish. Разпознаването на елемента, изолирането на чиста проба и определянето на съвременния му атомен номер не е задължително да са станали едновременно.
Стандартната атомна маса е дадена като интервал [1.00784, 1.00811]. Естествените проби могат леко да се различават по изотопния си състав, затова една универсална десетична стойност би скрила реалните различия между материалите.
Водород има поне един стабилен изотоп. Различните изотопи имат еднакъв брой протони и затова принадлежат към един и същ химичен елемент, но се различават по броя на неутроните и атомната маса.
Рисковете, свързани с водород, зависят от химичната форма, дозата и пътя на експозиция. Чистият елемент, неговите йони и съединения могат да имат много различни биологични и екологични ефекти, затова данните за безопасност трябва да се проверяват за конкретното използвано вещество.