Батерии
Литий се използва в определени типове батерии, електродни материали или електролити. Точната му роля зависи от съединението и конструкцията на клетката.
Литий е химичен елемент с атомен номер 3 (Li), разположен в период 2, група 1 и блок s. Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Електронната конфигурация е [He] 2s1.
Външната електронна конфигурация завършва със s¹. Отделянето на единствения валентен електрон образува йон с заряд +1 и запълнена вътрешна конфигурация, затова в съединенията на литий доминира степента на окисление +1.
Същият модел на външната електронна обвивка е характерен за алкалните метали. Надолу по групата външният електрон е по-далеч от ядрото и обикновено се отделя по-лесно, което помага да се обясни високата реактивност на тази група.
Доминиращата химична форма на литий е със степен на окисление +1. Чести са йонните халогениди, хидроксиди и кислородсъдържащи соли; свободният метал е много по-рядък в природата, защото лесно реагира с вода, кислород и други неметали.
Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Посочената плътност е 0.534 g/cm³. Температурата на топене е 453.6 K (180.5 °C). Температурата на кипене е 1 603 K (1 330 °C). Налягането, чистотата и кристалната структура могат да променят измерените физични свойства.
На практика литий се среща в приложения като Батерии, Специални стъкла и Сплави.
Литий се използва в определени типове батерии, електродни материали или електролити. Точната му роля зависи от съединението и конструкцията на клетката.
Литий се добавя към стъкло, за да се изменят показателят на пречупване, цветът, топлинното разширение, реакцията към лъчение или химичната устойчивост.
Литий се добавя към метали, за да се променят якостта, устойчивостта на корозия, поведението при топене или свойствата при висока температура.
Литий е в период 2 и група 1. В показаната област берилий е непосредствено вдясно от него в същия период; водород е над него, а натрий е под него в същата група. Тези позиции позволяват сравнение на атомния размер, йонизационната енергия и химичното свързване със съседните елементи.
Стойностите се отнасят за елемента или за неутралния атом, когато това е приложимо. Физичните данни могат да зависят от алотропната форма, налягането и условията на измерване.
Откриването на литий се свързва с Johan August Arfwedson. Разпознаването на елемента, изолирането на чиста проба и определянето на съвременния му атомен номер не е задължително да са станали едновременно.
Стандартната атомна маса е дадена като интервал [6.938, 6.997]. Естествените проби могат леко да се различават по изотопния си състав, затова една универсална десетична стойност би скрила реалните различия между материалите.
Литий има поне един стабилен изотоп. Различните изотопи имат еднакъв брой протони и затова принадлежат към един и същ химичен елемент, но се различават по броя на неутроните и атомната маса.
Елементарният литий реагира лесно с влага и може да реагира бурно с вода. Съхранява се и се обработва далеч от вода и въздух при контролирани условия.