Магнити
Самарий се използва в магнитни материали, когато е необходим силен, стабилен или устойчив на температура магнетизъм.
Самарий е химичен елемент с атомен номер 62 (Sm), разположен в период 6, група — и блок f. Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Електронната конфигурация е [Xe] 4f6 6s2.
Лантанидите се характеризират със запълване на подобвивката 4f. В химията им често доминира степента на окисление +3, а частично запълнените f орбитали придават на много от тях полезни магнитни и оптични свойства.
Тъй като 4f електроните са сравнително екранирани, съседните лантаниди имат много сходно химично поведение. Затова разделянето им един от друг е значително по-трудно от разделянето на елементи от различни основни групи.
Лантанидите най-често се срещат като йони с заряд +3 в оксиди, халогениди и координационни съединения. Съединенията им често имат много сходна химия, а разликите във f-електронната структура пораждат характерни магнитни и луминесцентни свойства.
Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Посочената плътност е 7.52 g/cm³. Температурата на топене е 1 346 K (1 073 °C). Температурата на кипене е 2 173 K (1 900 °C). Налягането, чистотата и кристалната структура могат да променят измерените физични свойства.
На практика самарий се среща в приложения като Магнити, Ядрени реактори и Медицински приложения.
Самарий се използва в магнитни материали, когато е необходим силен, стабилен или устойчив на температура магнетизъм.
Самарий се използва в реакторни материали, горива, системи за контрол на неутрони или специализирани ядрени системи според изотопа и химичната форма.
Самарий се използва в определени лекарства, импланти, диагностични или лечебни технологии; химичната или изотопната форма е решаваща.
Самарий е в период 6. В показаната последователност на f блока той се намира между promethium и europium. Тази последователност позволява пряко сравнение със съседните елементи от f блока.
Стойностите се отнасят за елемента или за неутралния атом, когато това е приложимо. Физичните данни могат да зависят от алотропната форма, налягането и условията на измерване.
Откриването на самарий се свързва с Lecoq de Boisbaudran. Разпознаването на елемента, изолирането на чиста проба и определянето на съвременния му атомен номер не е задължително да са станали едновременно.
Стандартната атомна маса е 150.36(2). Тази стойност се отнася за изотопния състав на естествен земен материал, а не за масата на един конкретен атом.
Самарий има поне един стабилен изотоп. Различните изотопи имат еднакъв брой протони и затова принадлежат към един и същ химичен елемент, но се различават по броя на неутроните и атомната маса.
Рисковете, свързани с самарий, зависят от химичната форма, дозата и пътя на експозиция. Чистият елемент, неговите йони и съединения могат да имат много различни биологични и екологични ефекти, затова данните за безопасност трябва да се проверяват за конкретното използвано вещество.