Ядрена енергетика
Уран има значение в ядрения горивен цикъл или в изследванията на системи за ядрена енергия.
Уран е химичен елемент с атомен номер 92 (U), разположен в период 7, група — и блок f. Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Електронната конфигурация е [Rn] 5f3 6d1 7s2.
Химията на актинидите включва орбиталите 5f, 6d и 7s. Ранните актиниди могат да проявяват няколко степени на окисление, а при по-тежките представители степента +3 става все по-важна.
Всички актиниди са радиоактивни. Затова ядрената стабилност и периодът на полуразпад на изотопите са неразделна част от тяхната химия, особено при елементи, които съществуват само в следови количества или се получават изкуствено.
Актинидите образуват оксиди, халогениди и координационни съединения, като при ранните представители са достъпни няколко степени на окисление. Тяхната химия не може да се отдели от радиохимията, защото всички изотопи са радиоактивни и съставът на пробата може да се изменя вследствие на разпад.
Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Посочената плътност е 19.1 g/cm³. Температурата на топене е 1 407 K (1 134 °C). Температурата на кипене е 4 404 K (4 131 °C). Налягането, чистотата и кристалната структура могат да променят измерените физични свойства.
На практика уран се среща в приложения като Ядрена енергетика, Оцветяване на стъкло и Научни изследвания.
Уран има значение в ядрения горивен цикъл или в изследванията на системи за ядрена енергия.
Съединения на уран могат да оцветяват стъкло чрез поглъщане на определени дължини на вълната от видимата светлина.
Уран се получава, изолира или измерва главно за изследване на атомни, ядрени и периодични закономерности, а не за масова търговска употреба.
Уран е в период 7. В показаната последователност на f блока той се намира между protactinium и neptunium. Тази последователност позволява пряко сравнение със съседните елементи от f блока.
Стойностите се отнасят за елемента или за неутралния атом, когато това е приложимо. Физичните данни могат да зависят от алотропната форма, налягането и условията на измерване.
Откриването на уран се свързва с Martin Heinrich Klaproth. Разпознаването на елемента, изолирането на чиста проба и определянето на съвременния му атомен номер не е задължително да са станали едновременно.
Стандартната атомна маса е 238.02891(3). Тази стойност се отнася за изотопния състав на естествен земен материал, а не за масата на един конкретен атом.
Уран няма стабилен изотоп. Изотопите му са радиоактивни и техните периоди на полуразпад и начини на разпад са важни при измерване, работа или употреба на елемента.
Уран е радиоактивен. Работата с него изисква радиационен контрол, съобразен с изотопа, активността, вида на излъчването и химичната форма.