Поцинковане
Покритията от цинк защитават стоманата, защото цинк се окислява предпочитано и действа като жертвен слой.
Цинк е химичен елемент с атомен номер 30 (Zn), разположен в период 4, група 12 и блок d. Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Електронната конфигурация е [Ar] 3d10 4s2.
d подобвивката участва в химията на цинк. Преходните метали могат да използват в химичните връзки електрони с близки енергии, затова променливите степени на окисление, координационните съединения и каталитичното поведение са характерни за d блока.
Електронната конфигурация [Ar] 3d10 4s2 трябва да се разглежда заедно със степента на окисление в съединението: отнемането на електрони променя запълването на d орбиталите и може да повлияе на цвета, магнетизма, химичното свързване и реактивността.
За цинк важни химични форми са металът и неговите сплави, оксиди, халогениди и координационни съединения. Променливите степени на окисление са чести, защото s и d електроните имат близки енергии, а лигандите около металния йон могат силно да променят цвета, магнетизма и реактивността.
Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Посочената плътност е 7.14 g/cm³. Температурата на топене е 692.7 K (419.5 °C). Температурата на кипене е 1 180 K (906.9 °C). Налягането, чистотата и кристалната структура могат да променят измерените физични свойства.
На практика цинк се среща в приложения като Поцинковане, Месинг и Биология.
Покритията от цинк защитават стоманата, защото цинк се окислява предпочитано и действа като жертвен слой.
Месингът от мед и цинк съчетава добра обработваемост, устойчивост на корозия и полезни механични свойства.
Йони или съединения на Цинк участват в биологични структури, ензими, клетъчно сигнализиране или метаболизъм.
Цинк е в период 4 и група 12. В показаната област той се намира между мед и галий в същия период; кадмий е непосредствено под него в същата група. Тези позиции позволяват сравнение на атомния размер, йонизационната енергия и химичното свързване със съседните елементи.
Стойностите се отнасят за елемента или за неутралния атом, когато това е приложимо. Физичните данни могат да зависят от алотропната форма, налягането и условията на измерване.
Ранната употреба на цинк се свързва с Индия. Това не е единично събитие на модерно откритие: ранната употреба, химичното идентифициране и по-късното определяне чрез атомния номер са различни етапи.
Стандартната атомна маса е 65.38(2). Тази стойност се отнася за изотопния състав на естествен земен материал, а не за масата на един конкретен атом.
Цинк има поне един стабилен изотоп. Различните изотопи имат еднакъв брой протони и затова принадлежат към един и същ химичен елемент, но се различават по броя на неутроните и атомната маса.
Рисковете, свързани с цинк, зависят от химичната форма, дозата и пътя на експозиция. Чистият елемент, неговите йони и съединения могат да имат много различни биологични и екологични ефекти, затова данните за безопасност трябва да се проверяват за конкретното използвано вещество.