Батерии
Олово се използва в определени типове батерии, електродни материали или електролити. Точната му роля зависи от съединението и конструкцията на клетката.
Олово е химичен елемент с атомен номер 82 (Pb), разположен в период 6, група 14 и блок p. Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Електронната конфигурация е [Xe] 4f14 5d10 6s2 6p2.
Елементите от група 14 имат четири валентни електрона. Това прави ковалентното свързване особено важно при по-леките представители, докато металният характер нараства надолу по групата.
При Олово електронната конфигурация [Xe] 4f14 5d10 6s2 6p2 определя броя и енергията на валентните електрони, които участват в химичните връзки. След това структурата и степента на окисление определят свойствата на материалите и съединенията му.
Типичните съединения включват оксиди, халогениди и хидриди. По-леките представители могат да изграждат здрави ковалентни мрежи или вериги, докато при по-тежките елементи нарастват металният характер на връзките и значението на степента на окисление +2.
Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Посочената плътност е 11.34 g/cm³. Температурата на топене е 600.6 K (327.5 °C). Температурата на кипене е 2 022 K (1 749 °C). Налягането, чистотата и кристалната структура могат да променят измерените физични свойства.
На практика олово се среща в приложения като Батерии, Радиационна защита и Строителство.
Олово се използва в определени типове батерии, електродни материали или електролити. Точната му роля зависи от съединението и конструкцията на клетката.
Плътни материали или съединения, съдържащи олово, помагат за отслабване на йонизиращото лъчение при контролирани приложения.
Олово се използва в конструкционни материали, покрития, циментова химия или сплави, подбрани за механична издръжливост.
Олово е в период 6 и група 14. В показаната област той се намира между талий и бисмут в същия период; калай е над него, а флеровий е под него в същата група. Тези позиции позволяват сравнение на атомния размер, йонизационната енергия и химичното свързване със съседните елементи.
Стойностите се отнасят за елемента или за неутралния атом, когато това е приложимо. Физичните данни могат да зависят от алотропната форма, налягането и условията на измерване.
Олово се използва от древността, много преди съвременната химия. Ранната употреба като материал, химичното идентифициране и съвременното определение чрез атомния номер принадлежат към различни етапи.
Стандартната атомна маса е дадена като интервал [206.14, 207.94]. Естествените проби могат леко да се различават по изотопния си състав, затова една универсална десетична стойност би скрила реалните различия между материалите.
Олово има поне един стабилен изотоп. Различните изотопи имат еднакъв брой протони и затова принадлежат към един и същ химичен елемент, но се различават по броя на неутроните и атомната маса.
Оловото е токсично, особено за развиващата се нервна система. Експозицията от прах, бои, замърсени материали и промишлена работа трябва да се контролира.