Дишане
Химията на кислород подпомага аеробното дишане чрез приемане на електрони в клетъчния метаболизъм.
Кислород е химичен елемент с атомен номер 8 (O), разположен в период 2, група 16 и блок p. Референтното агрегатно състояние при стайна температура е газообразно. Електронната конфигурация е [He] 2s2 2p4.
Атомите от група 16 имат шест валентни електрона. Свързването често включва приемане или споделяне на два електрона, а по-тежките представители могат да проявяват по-широк диапазон от степени на окисление.
При кислород тази структура на външната обвивка обяснява значението на оксидите, сулфидите, оксоанионите и ковалентните съединения в семейството на халкогените.
Елементарният кислород е главно O₂, а озонът O₃ е друга молекулна форма. В съединенията кислородът образува оксиди, хидроксиди, оксоаниони и ковалентни връзки в минералната и биологичната химия. Степента на окисление −2 е особено честа, с важни изключения като пероксидите.
Референтното агрегатно състояние при стайна температура е газообразно. Посочената плътност е 1.429 g/L. Температурата на топене е 54.37 K (-218.8 °C). Температурата на кипене е 90.19 K (-183 °C). Налягането, чистотата и кристалната структура могат да променят измерените физични свойства.
На практика кислород се среща в приложения като Дишане, Металургия, Стомана и Пречистване на вода.
Химията на кислород подпомага аеробното дишане чрез приемане на електрони в клетъчния метаболизъм.
Кислород се използва при добив, рафиниране, легиране или термична обработка за контрол на свойствата на металите.
Кислород променя свойствата на стоманите или участва в химията на стоманодобива и проектирането на сплави.
Кислород се използва в химични процеси за дезинфекция, пречистване, окисление или обработка.
Кислород е в период 2 и група 16. В показаната област той се намира между азот и флуор в същия период; сяра е непосредствено под него в същата група. Тези позиции позволяват сравнение на атомния размер, йонизационната енергия и химичното свързване със съседните елементи.
Стойностите се отнасят за елемента или за неутралния атом, когато това е приложимо. Физичните данни могат да зависят от алотропната форма, налягането и условията на измерване.
Откриването на кислород се свързва с Carl Wilhelm Scheele. Разпознаването на елемента, изолирането на чиста проба и определянето на съвременния му атомен номер не е задължително да са станали едновременно.
Стандартната атомна маса е дадена като интервал [15.99903, 15.99977]. Естествените проби могат леко да се различават по изотопния си състав, затова една универсална десетична стойност би скрила реалните различия между материалите.
Кислород има поне един стабилен изотоп. Различните изотопи имат еднакъв брой протони и затова принадлежат към един и същ химичен елемент, но се различават по броя на неутроните и атомната маса.
Рисковете, свързани с кислород, зависят от химичната форма, дозата и пътя на експозиция. Чистият елемент, неговите йони и съединения могат да имат много различни биологични и екологични ефекти, затова данните за безопасност трябва да се проверяват за конкретното използвано вещество.