Производство на торове
Сяра участва в химията на торовете или в промишлени процеси за осигуряване на основни хранителни елементи за растенията.
Сяра е химичен елемент с атомен номер 16 (S), разположен в период 3, група 16 и блок p. Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Електронната конфигурация е [Ne] 3s2 3p4.
Атомите от група 16 имат шест валентни електрона. Свързването често включва приемане или споделяне на два електрона, а по-тежките представители могат да проявяват по-широк диапазон от степени на окисление.
При сяра тази структура на външната обвивка обяснява значението на оксидите, сулфидите, оксоанионите и ковалентните съединения в семейството на халкогените.
В група 16 важни са хидридите, оксидите, сулфидите или селенидите, халогенидите и оксоанионите. Степента на окисление −2 е честа при по-леките халкогени, а положителните степени стават все по-достъпни в съединенията на по-тежките представители.
Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Посочената плътност е 2.07 g/cm³. Температурата на топене е 388.4 K (115.2 °C). Температурата на кипене е 717.8 K (444.6 °C). Налягането, чистотата и кристалната структура могат да променят измерените физични свойства.
На практика сяра се среща в приложения като Производство на торове, Сярна киселина и Вулканизация на каучук.
Сяра участва в химията на торовете или в промишлени процеси за осигуряване на основни хранителни елементи за растенията.
Сяра е основният елемент в сярната киселина — едно от най-масово произвежданите промишлени химични вещества.
Сяра образува напречни връзки между полимерните вериги и така подобрява якостта и еластичността на каучука.
Сяра е в период 3 и група 16. В показаната област той се намира между фосфор и хлор в същия период; кислород е над него, а селен е под него в същата група. Тези позиции позволяват сравнение на атомния размер, йонизационната енергия и химичното свързване със съседните елементи.
Стойностите се отнасят за елемента или за неутралния атом, когато това е приложимо. Физичните данни могат да зависят от алотропната форма, налягането и условията на измерване.
Сяра или материали, съдържащи го, са познати от древността — много преди атомната теория. Съвременният химичен елемент се определя чрез атомен номер 16, който го отличава еднозначно от съединенията и смесите, познати на ранните занаятчии.
Стандартната атомна маса е дадена като интервал [32.059, 32.076]. Естествените проби могат леко да се различават по изотопния си състав, затова една универсална десетична стойност би скрила реалните различия между материалите.
Сяра има поне един стабилен изотоп. Различните изотопи имат еднакъв брой протони и затова принадлежат към един и същ химичен елемент, но се различават по броя на неутроните и атомната маса.
Рисковете, свързани с сяра, зависят от химичната форма, дозата и пътя на експозиция. Чистият елемент, неговите йони и съединения могат да имат много различни биологични и екологични ефекти, затова данните за безопасност трябва да се проверяват за конкретното използвано вещество.