Пречистване на вода
Хлор се използва в химични процеси за дезинфекция, пречистване, окисление или обработка.
Хлор е химичен елемент с атомен номер 17 (Cl), разположен в период 3, група 17 и блок p. Референтното агрегатно състояние при стайна температура е газообразно. Електронната конфигурация е [Ne] 3s2 3p5.
Халогените имат седем валентни електрона. Приемането на един електрон запълва външната обвивка, затова халогенидните йони със заряд −1 са чести, а ковалентните съединения на по-тежките халогени обхващат широк диапазон от степени на окисление.
Свободните елементи са реактивни и обикновено не се срещат несвързани в природата. Надолу по групата реактивността и агрегатното състояние се изменят, тъй като атомите стават по-големи и по-поляризируеми.
Свободният елемент е молекулен или по друг начин силно реактивен, а халогенидните йони са сред най-честите химични форми. Халогеноводородите, металните халогениди, интерхалогенните съединения и при по-тежките халогени кислородсъдържащите съединения разширяват химията далеч отвъд простата степен −1.
Референтното агрегатно състояние при стайна температура е газообразно. Посочената плътност е 3.2 g/L. Температурата на топене е 172.2 K (-100.9 °C). Температурата на кипене е 239.1 K (-34.04 °C). Налягането, чистотата и кристалната структура могат да променят измерените физични свойства.
На практика хлор се среща в приложения като Пречистване на вода, PVC и Химичен синтез.
Хлор се използва в химични процеси за дезинфекция, пречистване, окисление или обработка.
Химията на хлор се използва при производството на поливинилхлорид — масова пластмаса за тръби, кабелна изолация, профили и много строителни изделия.
Хлор се използва като елемент, реагент, компонент на катализатор или прекурсор при производството на други химични вещества.
Хлор е в период 3 и група 17. В показаната област той се намира между сяра и аргон в същия период; флуор е над него, а бром е под него в същата група. Тези позиции позволяват сравнение на атомния размер, йонизационната енергия и химичното свързване със съседните елементи.
Стойностите се отнасят за елемента или за неутралния атом, когато това е приложимо. Физичните данни могат да зависят от алотропната форма, налягането и условията на измерване.
Откриването на хлор се свързва с Carl Wilhelm Scheele. Разпознаването на елемента, изолирането на чиста проба и определянето на съвременния му атомен номер не е задължително да са станали едновременно.
Стандартната атомна маса е дадена като интервал [35.446, 35.457]. Естествените проби могат леко да се различават по изотопния си състав, затова една универсална десетична стойност би скрила реалните различия между материалите.
Хлор има поне един стабилен изотоп. Различните изотопи имат еднакъв брой протони и затова принадлежат към един и същ химичен елемент, но се различават по броя на неутроните и атомната маса.
Свободният халоген или реактивните съединения на хлор могат да бъдат корозивни или токсични. Рискът зависи силно от химичната форма и концентрацията.