Специални стъкла
Селен се добавя към стъкло, за да се изменят показателят на пречупване, цветът, топлинното разширение, реакцията към лъчение или химичната устойчивост.
Селен е химичен елемент с атомен номер 34 (Se), разположен в период 4, група 16 и блок p. Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Електронната конфигурация е [Ar] 3d10 4s2 4p4.
Атомите от група 16 имат шест валентни електрона. Свързването често включва приемане или споделяне на два електрона, а по-тежките представители могат да проявяват по-широк диапазон от степени на окисление.
При селен тази структура на външната обвивка обяснява значението на оксидите, сулфидите, оксоанионите и ковалентните съединения в семейството на халкогените.
В група 16 важни са хидридите, оксидите, сулфидите или селенидите, халогенидите и оксоанионите. Степента на окисление −2 е честа при по-леките халкогени, а положителните степени стават все по-достъпни в съединенията на по-тежките представители.
Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Посочената плътност е 4.81 g/cm³. Температурата на топене е 494.2 K (221.1 °C). Температурата на кипене е 958 K (684.9 °C). Налягането, чистотата и кристалната структура могат да променят измерените физични свойства.
На практика селен се среща в приложения като Специални стъкла, Електроника и Биология.
Селен се добавя към стъкло, за да се изменят показателят на пречупване, цветът, топлинното разширение, реакцията към лъчение или химичната устойчивост.
Селен се използва в електронни компоненти или материали, при които са полезни електропроводимостта, полупроводниковото поведение, оптичният отклик или химичната устойчивост.
Йони или съединения на Селен участват в биологични структури, ензими, клетъчно сигнализиране или метаболизъм.
Селен е в период 4 и група 16. В показаната област той се намира между арсен и бром в същия период; сяра е над него, а телур е под него в същата група. Тези позиции позволяват сравнение на атомния размер, йонизационната енергия и химичното свързване със съседните елементи.
Стойностите се отнасят за елемента или за неутралния атом, когато това е приложимо. Физичните данни могат да зависят от алотропната форма, налягането и условията на измерване.
Откриването на селен се свързва с Jöns Jakob Berzelius. Разпознаването на елемента, изолирането на чиста проба и определянето на съвременния му атомен номер не е задължително да са станали едновременно.
Стандартната атомна маса е 78.971(8). Тази стойност се отнася за изотопния състав на естествен земен материал, а не за масата на един конкретен атом.
Селен има поне един стабилен изотоп. Различните изотопи имат еднакъв брой протони и затова принадлежат към един и същ химичен елемент, но се различават по броя на неутроните и атомната маса.
Рисковете, свързани с селен, зависят от химичната форма, дозата и пътя на експозиция. Чистият елемент, неговите йони и съединения могат да имат много различни биологични и екологични ефекти, затова данните за безопасност трябва да се проверяват за конкретното използвано вещество.