Слънчеви клетки
Телур се използва във фотоволтаични абсорбери, контакти, покрития или полупроводникови слоеве, които преобразуват светлината в електрическа енергия.
Телур е химичен елемент с атомен номер 52 (Te), разположен в период 5, група 16 и блок p. Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Електронната конфигурация е [Kr] 4d10 5s2 5p4.
Атомите от група 16 имат шест валентни електрона. Свързването често включва приемане или споделяне на два електрона, а по-тежките представители могат да проявяват по-широк диапазон от степени на окисление.
При телур тази структура на външната обвивка обяснява значението на оксидите, сулфидите, оксоанионите и ковалентните съединения в семейството на халкогените.
В група 16 важни са хидридите, оксидите, сулфидите или селенидите, халогенидите и оксоанионите. Степента на окисление −2 е честа при по-леките халкогени, а положителните степени стават все по-достъпни в съединенията на по-тежките представители.
Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Посочената плътност е 6.24 g/cm³. Температурата на топене е 722.7 K (449.6 °C). Температурата на кипене е 1 261 K (987.9 °C). Налягането, чистотата и кристалната структура могат да променят измерените физични свойства.
На практика телур се среща в приложения като Слънчеви клетки, Термоелектрични материали и Сплави.
Телур се използва във фотоволтаични абсорбери, контакти, покрития или полупроводникови слоеве, които преобразуват светлината в електрическа енергия.
Телур се използва в материали, които преобразуват температурна разлика директно в електрическо напрежение или обратно.
Телур се добавя към метали, за да се променят якостта, устойчивостта на корозия, поведението при топене или свойствата при висока температура.
Телур е в период 5 и група 16. В показаната област той се намира между антимон и йод в същия период; селен е над него, а полоний е под него в същата група. Тези позиции позволяват сравнение на атомния размер, йонизационната енергия и химичното свързване със съседните елементи.
Стойностите се отнасят за елемента или за неутралния атом, когато това е приложимо. Физичните данни могат да зависят от алотропната форма, налягането и условията на измерване.
Откриването на телур се свързва с Franz-Joseph Müller von Reichenstein. Разпознаването на елемента, изолирането на чиста проба и определянето на съвременния му атомен номер не е задължително да са станали едновременно.
Стандартната атомна маса е 127.60(3). Тази стойност се отнася за изотопния състав на естествен земен материал, а не за масата на един конкретен атом.
Телур има поне един стабилен изотоп. Различните изотопи имат еднакъв брой протони и затова принадлежат към един и същ химичен елемент, но се различават по броя на неутроните и атомната маса.
Рисковете, свързани с телур, зависят от химичната форма, дозата и пътя на експозиция. Чистият елемент, неговите йони и съединения могат да имат много различни биологични и екологични ефекти, затова данните за безопасност трябва да се проверяват за конкретното използвано вещество.