Научни изследвания
Радий се получава, изолира или измерва главно за изследване на атомни, ядрени и периодични закономерности, а не за масова търговска употреба.
Радий е химичен елемент с атомен номер 88 (Ra), разположен в период 7, група 2 и блок s. Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Електронната конфигурация е [Rn] 7s2.
Външната електронна конфигурация завършва със s². Отделянето на двата валентни електрона води до йон с заряд +2 — характерното йонно състояние на алкалоземните метали.
В сравнение с металите от група 1 двуелектронната външна обвивка променя йонизационните енергии, свързването и реактивността. В природата съединенията им обикновено се срещат като оксиди, карбонати, сулфати или халогениди, а не като свободни метали.
Доминира степента на окисление +2. Оксидите, хидроксидите, халогенидите, карбонатите и сулфатите са чести групи съединения на радий, като разтворимостта и термичната им стабилност се изменят закономерно надолу по група 2.
Референтното агрегатно състояние при стайна температура е твърдо. Посочената плътност е 5.0g/cm³. Температурата на топене е 1 233 K (959.9 °C). Температурата на кипене е 1 773K (1 737 °C). Налягането, чистотата и кристалната структура могат да променят измерените физични свойства.
На практика радий се среща в приложения като Научни изследвания, История и История на медицината.
Радий се получава, изолира или измерва главно за изследване на атомни, ядрени и периодични закономерности, а не за масова търговска употреба.
Радий има важно място в историята на химията, медицината или технологиите, дори когато съвременната му употреба е ограничена.
Радий е използван исторически в медицината, преди рисковете и ограниченията му да бъдат напълно разбрани; съвременната практика използва по-безопасни алтернативи.
Радий е в период 7 и група 2. В показаната област франций е непосредствено вляво от него в същия период; барий е непосредствено над него в същата група. Тези позиции позволяват сравнение на атомния размер, йонизационната енергия и химичното свързване със съседните елементи.
Стойностите се отнасят за елемента или за неутралния атом, когато това е приложимо. Физичните данни могат да зависят от алотропната форма, налягането и условията на измерване.
Откриването на радий се свързва с Pierre Curie. Разпознаването на елемента, изолирането на чиста проба и определянето на съвременния му атомен номер не е задължително да са станали едновременно.
Радий няма стандартна атомна маса. Няма характерна земна изотопна смес, от която да може да се определи устойчиво средно претеглено по разпространение значение.
Радий няма стабилен изотоп. Изотопите му са радиоактивни и техните периоди на полуразпад и начини на разпад са важни при измерване, работа или употреба на елемента.
Радий е радиоактивен. Работата с него изисква радиационен контрол, съобразен с изотопа, активността, вида на излъчването и химичната форма.