Геология
Изотопи, минерали или продукти на разпад се използват за проследяване на геоложки процеси и историята на скалите.
Радон е химичен елемент с атомен номер 86 (Rn), разположен в период 6, група 18 и блок p. Референтното агрегатно състояние при стайна температура е газообразно. Електронната конфигурация е [Xe] 4f14 5d10 6s2 6p6.
Външната електронна обвивка е запълнена, което силно намалява склонността към приемане, отдаване или споделяне на електрони. Това е основната причина благородните газове да са много по-слабо реактивни от съседните групи.
По-тежките благородни газове не са напълно инертни: при подходящи условия някои образуват съединения, особено със силно електроотрицателни елементи. Следователно тенденцията в групата е ниска реактивност, а не пълна липса на химично взаимодействие.
Радонът е едноатомен при обичайни условия. Съединенията на благородните газове са необичайни, но по-тежките представители могат да образуват съединения при силно окислителни условия; при ксенона например са добре изучени флуориди и оксиди.
Референтното агрегатно състояние при стайна температура е газообразно. Посочената плътност е 9.73 g/L. Температурата на топене е 202 K (-71.15 °C). Температурата на кипене е 211.5 K (-61.65 °C). Налягането, чистотата и кристалната структура могат да променят измерените физични свойства.
На практика радон се среща в приложения като Геология, Здраве и Научни изследвания.
Изотопи, минерали или продукти на разпад се използват за проследяване на геоложки процеси и историята на скалите.
Радон е важен главно защото експозицията, радиоактивността и биологичните ефекти трябва да се измерват и контролират.
Радон се получава, изолира или измерва главно за изследване на атомни, ядрени и периодични закономерности, а не за масова търговска употреба.
Радон е в период 6 и група 18. В показаната област астат е непосредствено вляво от него в същия период; ксенон е над него, а оганесон е под него в същата група. Тези позиции позволяват сравнение на атомния размер, йонизационната енергия и химичното свързване със съседните елементи.
Стойностите се отнасят за елемента или за неутралния атом, когато това е приложимо. Физичните данни могат да зависят от алотропната форма, налягането и условията на измерване.
Откриването на радон се свързва с Friedrich Ernst Dorn. Разпознаването на елемента, изолирането на чиста проба и определянето на съвременния му атомен номер не е задължително да са станали едновременно.
Радон няма стандартна атомна маса. Няма характерна земна изотопна смес, от която да може да се определи устойчиво средно претеглено по разпространение значение.
Радон няма стабилен изотоп. Изотопите му са радиоактивни и техните периоди на полуразпад и начини на разпад са важни при измерване, работа или употреба на елемента.
Радон е радиоактивен. Работата с него изисква радиационен контрол, съобразен с изотопа, активността, вида на излъчването и химичната форма.